Оцеляване, що е то?

 

Ковид пандемията, или по точно "мерките" спрямо нея, и войната в Украйна предизвикаха един сравнително нов феномен в модерното ни общество. Мнозина започнаха да се замислят и да се подготвят за бъдещи социални катаклизми и популяризираха така нареченото оцеляване. Масово вече се създават групи по оцеляване в социалните мрежи, където единомислещи хора споделят намеренията и знанията си. Мнозина споделят и подготовката, която извършват за да могат да запазят живота си и живота на семействата си при един социален катаклизъм като войната например. Всичко това като цяло е много добра тенденция защото е важно да помислим за чадър преди да е завалял дъждът и подготвеният човек се справя по-добре от нехаещият. Но! Винаги има едно "но". От това, което масово срещам из  социалните медии и в разговори с хората оставам с впечатлението че представата им за оцеляване силно се доближава до представата им за пикник в гората. 

Всички са подготвили своите раници за оцеляване. Мнозина споделят че тези раници са винаги в автомобилите им. И какво виждаме във всичките тези раници? Джобно ножче и фенерче? Компас, свирка и други дрънкулки. Как ще живееш ти и семейството ти една година в гората? А десет години? Един каза че било хубаво човек да има запас от храна за три дни. И какво ще правиш на четвъртият ден? Ще отидеш до супермаркета да си купиш за още три дни ли? Или ще чакаш манна небесна да падне от небето? 

Ето така си представят оцеляването. А зимата? А храна и вода? В това тук можеш да изкараш уикенда през Август, но е абсурдно да живееш в него 5 години. Из нета се върти един разказ на човек преживял войната в Сърбия. По думите му: Токът е спрял, водата е спряла, парите вече не са пари. Първото и най-важно нещо е защитата, затова най-ценното му притежание е било оръжието. И не защита от войниците на противника а от набезите на мародерите и просто на хората оскотели от глад. Те са най-големият проблем. Защото ако мазето ти е пълно с храна а целият квартал около тебе гладува, не е далече времето когато ще дойдат у вас , ще те убият и ще вземат всичко, което им трябва. Човекът разказва че е имал тухлена ограда и е зазидал вратата и, а е излизал само нощем през тайна дупка в оградата за да отиде да направи размяна. Барикадирал е къщата си за да може да се защитава. Излизал е само нощем, защото по време на война има само един закон: правото на по-силният! Почти веднага се сформират банди, които вземат необходимото им за живот от по-слабите. Горели са мебелите в къщата. Имаше един, казва, който имаше газова бутилка, която беше приспособил за пълнене на запалки. Хората му носеха консерви, патрони и други неща за да им пълни запалките. Той никога не гладуваше. Защото в такива времена само с огън можеш да се стоплиш или да си наготвиш нещо. Никой не искаше да вземе пари, нито динари нито долари. Само златото вървеше като разменна монета, но най-вече размяната. И нещо много интересно: ракията, казва, беше много добро средство за размяна. По време на война започва да се пие два пъти повече. 

      В заключение нека определим най-важните цели за оцеляването на семейството и хората в него: На първо место защита. И на второ място условия за живот в променена социална среда: подслон, храна, хигиена, комуникация и т.н.

     В следващата статия ще определим катаклизмите, които могат да променят начинът ни за живот и доколко е реално да се случат тези катаклизми